Рака на щитовидната жлеза

Рак щитовидной железы – злокачественное узловое образование, способное образовываться из эпителия, естественно функционирующего в железе.

Рак щитовидной железы составляет более четверти всех злокачественных новообразований в области головы и шеи. За последние десятилетия, по данным ВОЗ, заболеваемость РЩЖ в мире выросла в 2 раза. Рак щитовидной железы ежегодно является причиной смерти 1% всех больных, умирающих от злокачественных опухолей. Среди всех злокачественных новообразований, это заболевание составляет 0.5 — 3.5 %. То есть на 100 000 населения РЩЖ заболевают в среднем 0.5-0.6 мужчин и 1.2-1.6 женщин.

В России самые высокие показатели заболеваемости отмечаются в Брянской области: 4.9 на 100 000 мужчин и 26.3 на 100 000 женщин. Также наиболее неблагополучные районы в отношении заболеваемости РЩЖ — Архангельская, Саратовская, Свердловская и Магаданская области.

Факторы риска развития рака щитовидной железы

Основные факторы риска:

  1. Йодная недостаточность
  2. Ионизирующее излучение (Радиация)
  3. Наследственность (Семейный анамнез)

К факторам риска также относится наличие у пациентов узловых образований в щитовидной железе, т.е. узловые зобы, рецидивирующие их формы, узловые формы хронических тироидитов.

Регионы мира с пониженным содержанием йода в воде и пищевых продуктах, являются эндемичными для узлового зоба, на фоне которого нередко развивается рак щитовидной железы. В Российской Федерации эндемичными районами считаются Алтайский край и республика Адыгея.

С момента обнаружения данного физического явления и до настоящего момента роль этого фактора, как причины развития РЩЖ, резко возросла. Действие данного фактора, прежде всего, связано с попаданием в организм радиоактивных изотопов йода ( 131 I, 125 I). Так, было установлено, что жители Хиросимы и Нагасаки, которые попали под облучение после взрыва атомных бомб, болели раком щитовидной железы в 10 раз чаще, чем остальные японцы.

В России был отмечен резкий рост заболеваемости РЩЖ, особенно у детей, в регионах, которые подверглись радиоактивному загрязнению после аварии на Чернобыльской АЭС, это Брянская, Тульская, Рязанская области.

Риск развития РЩЖ выше в семьях, где отмечались случаи этого заболевания. Наследственная форма рака связана с наследственными синдромами множественной эндокринной неоплазии (МЭН).

Типы рака щитовидной железы

По гистологическим формам классифицируются четыре типа рака щитовидной железы: папиллярный, фолликулярный, медуллярный и анапластический.



Папиллярный рак — наиболее благоприятный тип. Встречается у детей и взрослых, чаще заболевают в 30-40 лет. Является преобладающей формой РЩЖ у детей. Опухоль чаще возникает в одной из долей и лишь у 10-15% пациентов отмечается двустороннее поражение.

Папиллярная карцинома отличается достаточно медленным ростом. Метастазирует в лимфоузлы шеи, отдаленные метастазы в другие органы наблюдаются редко.

Фолликулярный рак встречается у взрослых с пиком заболеваемости в 50-55-м возрасте. Этот вид опухоли характеризуется медленным ростом. В поздних стадиях образует метастазы в лимфатических узлах шеи, а также в костях, печени и легких. Метастазы фолликулярного рака сохраняют способность захватывать йод и синтезировать тиреоглобулин.

Медуллярный рак может быть как самостоятельным заболеванием, так и компонентом МЭН синдрома. Чаще определяется в пожилой возрастной группе пациентов с узловым зобом. Характеризуется быстрым ростом с инвазией в близлежащие органы и ранним метастазированием.

Анапластический рак чаще возникает у пожилых пациентов с узловым зобом. Его отличает агрессивная форма и раннее метастазирование. Быстрый рост опухолевого узла может приводить к его некротическому распаду, изъязвлению и может служить источником кровотечений.

Гистогенетическая классификация рщж

ИСТОЧНИК РАЗВИТИЯ ГИСТОЛОГИЧЕСКАЯ СТРУКТУРА ОПУХОЛИ
доброкачественные злокачественные
А-клетки Папиллярная аденома

Симптомы

Заболевание может проявляться различными симптомами. Они зависят от стадии, распространенности опухолевого процесса и развившихся осложнений. Небольшие опухоли щитовидной железы обычно не сопровождаются клинической симптоматикой и выявляются случайно при ультразвуковом исследовании. Первой причиной обращения к врачу может послужить увеличение одного шейного лимфатического узла, который при дальнейшем обследовании оказывается метастазом РЩЖ.

Симптомы рака щитовидной железы часто схожи с симптомами простуды, ангины, инфекционных заболеваний:

  • Припухлость на шее. Небольшие узлы на шее может выявить только врач, но иногда припухлость можно заметить во время глотания.
  • Увеличение шейных лимфоузлов. Однако, этот симптом часто сопровождает простуду или ангину и не связан со злокачественным процессом.
  • Изменение тембра голоса. Иногда большой узел щитовидной железы давит на гортань, это может вызвать охриплость.
  • Одышка. Причиной может явиться то, что увеличившаяся щитовидная железа вызывает сужение просвета трахеи.
  • Затруднение глотания. Также узел щитовидной железы может сдавливать пищевод.
  • Боль в шее или горле. Развитие рака щитовидной железы редко вызывает боль, но в сочетании с другими симптомами это сигнал незамедлительно обратиться к врачу.

Большая часть подобных симптомов связана с появлением узла щитовидной железы, который в более чем 95% случаев оказывается доброкачественным. Узлы щитовидной железы довольно частое явление, и в пожилом возрасте риск их появления увеличивается. При обнаружении узелков в области щитовидной железы следует обратиться к врачу.

Диагностика

Ультразвуковая диагностика позволяет обнаружить опухолевые образования от 2-3 мм, определить точное топографическое расположение в железе, визуализировать инвазию капсулы, оценить размеры и состояние лимфатических узлов шеи.


Магнитно-резонансная томография (МРТ) позволяет получить детальную топографо-анатомическую картину опухоли и ее соотношение с органами и структурами шеи. Это необходимо при планировании хирургического лечения в случае инвазии опухоли в соседние структуры.


Компьютерная томография применяется для определения метастатического поражения легких и костей.

Сцинтиграфия щитовидной железы с 125 I, 131 I применяется в основном для выявления остаточной тиреоидной ткани после хирургического лечения, а также для диагностики рецидивов. Она позволяет оценить способность метастазов захватывать йод при планировании радиойодтерапии.


Остеосцинтиргафия позволяет оценить наличие/отсутствие метастатического поражения костей скелета.

Тонкоигольная аспирационная биопсия выполняется преимущественно под контролем УЗИ, позволяет прицельно получить материал для цитологического исследования, что позволяет в большинстве случаев верифицировать диагноз. ТАБ подозрительных лимфатических узлов дает возможность установить метастатический характер поражения.


Позитронно-эмиссионная томография (ПЭТ) выявляет очаги повышенной метаболической активности, выполняется для диагностики метастазов РЩЖ, не накапливающих йод и не выявляемых при сцинтиграфии.

Кальцитонин: гормон щитовидной железы, вырабатывается С-клетками. (Норма-0-11,5 пг/мл). Значительное повышение уровня гормона наблюдается при медуллярном раке, уровень повышения связан со стадией заболевания и размерами опухоли.

Тиреоглобулин: определение уровня при дифференцированном раке щитовидной железы позволяет контролировать возникновение рецидива опухоли. После тиреоидэктомии уровень тиреоглобулина должен приближаться к нулю.

Стадирование рака щитовидной железы


Лечение

Основной метод лечения больных раком щитовидной железы – хирургическое лечение в сочетании с курсами радиойодтерапии, таргетной терапией и супрессивной гормонотерапией, а также дистанционной гамма-терапией по показаниям.

Объем оперативного вмешательства зависит в первую очередь от стадии заболевания, от того, насколько распространился злокачественный процесс. Кроме того, лечение определяется морфологическим вариантом опухоли и возрастом пациента.

У больных папиллярным и фолликулярным раком при небольших стадиях может выполняться гемитиреоидэктомия — удаление одной доли с оставлением или резекцией перешейка железы. При распространении опухоли (T1-3N0M0) производят тотальное удаление щитовидной железы. На поздних стадиях злокачественного процесса производят экстрафисциальную тотальную тиреоидэктомию с удалением лимфоузлов.

Если диагностирован медуллярный, недифференцированный и папиллярный рак, во всех случаях показано тотальное удаление железы — тиреоидэктомия.

Если лимфатические узлы шеи поражены метастазами, выполненяют шейную лимфаденэктомии, в некоторых случаях — расширенную шейную лимфаденэктомию с резекцией соседних органов и структур, в зависимости от распространенности процесса.

Радиойодтерапия После хирургического лечения пациентам с РПЖ назначают проведение радиойодтерапия для уничтожения возможных микрометастазов и остатков тиреоидной ткани (используется 131 I).

Дистанционная лучевая терапия: стандартом лечения является проведение неоадъювантной (предоперационной) терапии для больных с недифференцированным и плоскоклеточным РЩЖ.

Супрессивная гормональная терапия (СГТ) назначается пациентам с папиллярным и фолликулярным РЩЖ в качестве компонента комплексного лечения после операции, чтобы подавить секрецию тиреотропного гормона (ТТГ).

Химиотерапия показана при медуллярном и недифференцированном РЩЖ.

Таргетная терапия применяется для лечения медуллярного и радиойодрезистентных форм дифференцированного РЩЖ.

Наблюдение и прогноз

Сроки наблюдения

  • 1й год после лечения – 1раз в 3 мес
  • 2 – 3й год после лечения – 1 раз в 4 мес
  • 4 – 5й год после лечения – 1 раз в 6 мес
  • 6й и последующие годы после лечения – 1 раз в год

Прогноз

5-летняя выживаемость: 10-летняя выживаемость:
Папиллярный рак 95,3% 94,2%
Фолликулярный рак 90,1% 85,7%
Медуллярный рак 87,8% 80%






Что такое рак щитовидной железы

«Различают три формы рака щитовидной железы:

Причины рака щитовидной железы

Дело в том, что в организме человека постоянно образуются новые клетки, которые замещают старые и поврежденные. Когда процесс деления нарушается, образуется опухоль – доброкачественная (аденома), или злокачественная – рак.

К причинам можно отнести:

  • лучевая терапия. Длительное облучение рентгеновскими лучами может вызвать появление опухоли спустя десятилетия;
  • недостаточное потребление продуктов, содержащих йод;
  • семейная предрасположенность;
  • профессиональные причины – работа с тяжелыми металлами;
  • стрессовые ситуации;
  • вредные привычки.

Симптомы рака щитовидной железы

Стадии рака щитовидной железы

У пациентов с раком щитовидной железы стадия заболевания окончательно устанавливается только после операции и морфологического исследования удаленного препарата.

Стадия выставляется на основании 3 параметров: T, N, M.

T – первичная опухоль, имеет категории (Тх, Т0, Т1, Т2, Т3, Т4a, T4b).

Тх – первичная опухоль не может быть оценена;

Т0 – отсутствие данных о первичной опухоли;

Т1 – опухоль не более 2 см в наибольшем измерении, ограничена щитовидной железой (Т1а - не более 1 см, ограничена щитовидной железой; Т1b - более 1 см, но не более 2 см в наибольшем измерении, ограничена щитовидной железой;

Т2 – опухоль более 2 см, но не более 4 см в наибольшем измерении, ограничена тканью щитовидной железы;

Т3 – опухоль более 4 см. в наибольшем измерении, ограничена тканью щитовидной железы или опухоль любого размера с минимальным распространением за пределы щитовидной железы (грудино-щитовидная мышца, прилежащие мягкие ткани);

Т4а – опухоль распространяется за пределы капсулы щитовидной железы или прорастает в любую из следующих структур: подкожные мягкие ткани, гортань, трахею, пищевод, возвратный нерв.

Т4b – опухоль прорастает в предпозвоночную фасцию, сосуды средостения или окружает внутреннюю сонную артерию

N — наличие поражения регионарных лимфатических узлов шеи (с возможными значениями Nx, N0, N1a, N1b) Наличие метастазов на шее в зонах регионарного метастазирования не приравнивается к метастазам в другие органы. Регионарные метастазы удаляются во время операции единым блоком с щитовидной железой, что позволяет достичь полного излечения заболевания у большинства пациентов. Nх региональные лимфатические узлы не могут быть оценены; Nо нет метастазов в региональных лимфатических узлах; N1а метастазы на уровне VI (претрахеальные, паратрахеальные, включая окологортанные и дельфийский (Delphian) лимфатический узел; N1b метастазы в других лимфатических узлах шеи или в позадиглоточных лимфатических узлах или в лимфатических узлах верхнего средостения.


Различните форми на възпаление на щитовид­ната жлеза се различават по това дали оплаква­нията се появяват внезапно и бурно (остро въз­паление на щитовидната жлеза) или постепен­но (подостро възпаление на щитовидната жле­за). Формата, протичаща дълго време незабеле­жимо, се нарича хронично възпаление на щито­видната жлеза.

Остро възпаление на щитовидната жлеза:

  • болки в гърлото
  • чувство на натиск и оточност на шията
  • затруднения в гълтането
  • пресипналост
  • висока температура

Подостро възпаление на щитовидната жлеза: Оплакванията са същите както при острото възпаление, но температурата се повишава много рядко.

Хронично възпаление на щитовидната жлеза: Дълго време протича безсимптомно и се проя­вява едва с усложнението си – понижена функ­ция на щитовидната жлеза.

Остро възпаление на щитовидната жлеза: Бак­териална инфекция или като резултат на лече­ние на други заболявания на щитовидната жле­за с радиоактивен йод.

Подостро възпаление на щитовидната жлеза: Вирусна инфекция.

Хронично възпаление на щитовидната жлеза: Автоимунно заболяване, при което организмът използува защитните си сили срещу самия се­бе си.

Риск от заболяване:

Остро възпаление на щитовидната жлеза: То е много рядко.

Подостро възпаление на щитовидната жлеза: Появява се най-често в резултат на простуда или вирусна инфекция на горните дихателни пъ­тища. Жените се разболяват четири пъти по-често от мъжете.

Хронично възпаление на щитовидната жлеза: Най-честото от всички възпаления на щито­видната жлеза. Жените се засягат двадесет пъ­ти по-често от мъжете.

Възможни последици и усложнения

Всяко възпаление разрушава тъканта на щито- видната жлеза. Според това, колко е голям за­сегнатият участък, след това не могат да се об­разуват достатъчно хормони на щитовидната жлеза. Настъпва хипофункция на щитовидната жлеза.

Профилактика

Необходимост от лекарска помощ

При гореописаните оплаквания.

Самолечение

  • почивка на легло
  • изстудяване на врата с леден компрес

Остро възпаление на щитовидната жлеза: Ан­тибиотиците унищожават болестотворните бак­терии. Противовъзпалителни средства, какви­то се предписват и при ревматизъм, могат до­пълнително да подобрят признаците на заболя­ването. Ако възпалението се е инкапсулирало (абсцес), понякога лекарят трябва да източи гнойта с помощта на пункция.

Подостро възпаление на щитовидната жлеза: При леките случаи са достатъчни противовъз­палителни медикаменти, каквито се използу­ват и при ревматизма. Ако заболяването про­тича тежко, възпалението трябва да се потис­не скортизон. Антибиотиците не по­магат срещу това заболяване, обусловено от вируси.

Хронично възпаление на щитовидната жлеза: Практически то се проявява чрез своето услож­нение, хипофункцията на щитовидната жлеза. Хормони на щитовидната жлеза трябва да ком­пенсират този недоимък. Освен това те успо­кояват органа, тъй като това, което посред­ством медикамента е в достатъчно количест­во, не трябва да се продуцира от жлезата. В тежките случаи кортизонът може да потисне защитните сили на организма.

Рак на щитовидната жлеза

Ракът на щитовидната жлеза се отнася към ред­ките заболявания.

За една година от него се разболяват 10 до три­десет души на един милион, а петима умират. Ракът на щитовидната жлеза най-напред се опе­рира и ако е необходимо след това се провежда лъчелечение.

Не съществува връзка между рака на щитовид­ната жлеза и йодния недоимък или хипер- и хи­пофункцията на щитовидната жлеза. Евентуал­ното лъчелечение при възрастните не води до възникването на рак на щитовидната жлеза. При всички изменения в областта на шията ле­карят проверява щитовидната жлеза за възли. Всеки „студен възел“ на сцинтиграфията се смята съмнителен за рак, дока­то не се докаже противното. „Студеният въ­зел“ винаги е аргумент операцията да предхож­да лъчелечението, ако една щитовидна жлеза трябва да бъде смалена. За подробности прочетете и статиите за рак.

Puls.bg | 21 май 2013 | 1


Ракът на щитовидната е рядко злокачествено заболяване, засягащо тиреоидната жлеза – малка жлеза, разположена в областта на шията. Различават се четири основни типа рак на щитовидната жлеза:

  • Папиларен карцином – най-честият тип, отговарящ за 4 от всеки 5 случая на рак на щитовидната жлеза. Най-често се появява при жени под 40-годишна възраст.
  • Фоликуларен карцином – такива са 1 на всеки 10 случая на тиреоиден карцином. Най-често засяга хора в по-напреднала възраст.
  • Медуларен карцином – характерно за него е, че има силен генетичен компонент и често е родово съсредоточен. Такива са 1 на всеки 20 случая.
  • Апластичен карцином – това е най-редкият и най-агресивният от четирите типа. Честотата му е около 1:100, възниква най-вече между 60 и 80 години.

Рисковите фактори за появата на рак на щитовидната жлеза са възли или други заболявания на щитовидната жлеза, роднина с рак на жлезата (за медуларните карциноми) и излагане на радиация.

Най-честият симптом на рака на щитовидната жлеза е поява на безболезнена подутина в шията. В по-напреднал етап се появяват необяснима дрезгавина на гласа, затруднено дишане, преглъщане, подуване на шийните лимфни възли или болка във врата.

Диагностицирането на рака на щитовидната жлеза става на базата на физикален преглед и редица тестове и изследвания, най-важните от които са тиреоидният функционален тест и аспирационната цитология. Тиреоидният функционален тест измерва нивата на хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин. Високите нива са показателни са хипертиреоидизъм, ниските – за хипотиреоидизъм. Нормални нива на хормоните на фона на подутина в жлезата налагат провеждането на аспирационен тест. При него, с помощта на тънка игла, се взима проба от клетки от подутината за изследване под микроскоп. Това позволява откриването на злокачествени клетки, ако в жлезата има такива. В някои случаи може да се наложи и провеждането на допълнителни образни изследвания – ултразвуково, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.

Стадирането на щитовидните тумори често се прави според т.нар. TNM класификация, в която:

  • T – у казва големината на тумора.
  • N – указва дали туморът се е разпространил до околните лимфни възли.
  • M – указва дали туморът е достигнал други органи, т.е. дали е метастазирал.

Съществуват и по-сложни системи за стадиране, които отчитат и типа и степента на диференцираност на туморните клетки. Стадирането на диференцираните тумори, каквито са папиларните и фоликуларните, е различно за различните възрастови групи, защото при по-възрастните пациенти тези тумори обикновено са по-агресивни. Под 45-годишна възраст се различават само два стадия на диференцираните тумори:

  • Cтадий I – туморът не е метастазирал;
  • Cтадий II – туморът е метастазирал.

За диференцирани тумори след 45-годишна възраст и за всички медуларни тумори се използва 4-стадийна система:

  • Стадий I – туморът е под 2 сантиметра в диаметър и не е достигнал околните лимфни възли.
  • Стадий II – туморът е между 2 и 4 сантиметра в диаметър, но все още е ограничен в жлезата.
  • Стадий III – неоплазията е достигнала околните лимфните възли.
  • Стадий IVA – туморът е напуснал околните лимфни възли и е достигнал други тъкани в шията или лимфни възли в гръдния кош.
  • Стадий IVВ – туморът е навлязъл в тъкани около гръбначния стълб.
  • Стадий IVС – туморът е достигнал други органи, най-често костите, белия дроб или и двете.

Лечението на рака на щитовидната жлеза очаквайте в продължението на материала.


В тази статия ще говорим за симптомите на сериозно заболяване.

Щитовидната жлеза регулира различните процеси в човешкото тяло. Тя произвежда хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

Те участват в много от вътрешните процеси на човешкото тяло. Следователно, всякакви промени в щитовидната жлеза ще се отразят неизбежно на работата на всички органи и системи на човешкото тяло.


Ако количеството на хормоните се увеличава, се стига до хипертиреоидизъм. Това разстройство обикновено се придружава от следните симптоми:

Безпокойство
Повишен апетит
Загуба на тегло
Когато производството на хормони в щитовидната жлеза се намалява, тогава става въпрос за хипотиреоидизъм. Симптомите на това заболяване са:

Слабост
Повишаване на теглото
Мускулни болки
Косопад
Сънливост
Увреждане на паметта
Запек
Непоносимост към студ
Глухота

Хипотиреоидизмът най-често се развива при жени над четиридесет години. За да се излекува тази болест, трябва да се ядат храни, богати на йод. Източниците на този материал са предимно морски дарове.

За тази цел е важно да се направи диагностика и своевременно да се лекува.

По време на менопаузата и след менопауза риск от развитие на това заболяване при жените се увеличава.

Обърнете внимание на следните характеристики:

1.Поява на издутини в областта на шията, която прилича на адамовата ябълка при мъжете.

2.Честа болка в ушите.

3.Възпаление на цервикалните лимфни възли.

4.Периодична болка в шията.

5.Усещане за възпалено гърло.

6.Трудности при преглъщане.

Защо се развива рак на щитовидната жлеза?

Излагане на радиация в детска възраст.
Повишени нива на тиротропин (TSH), при пациенти с гуша.
Наследственост.
Болест на Хашимото.
При жени над 40 години.

Папиларен рак на щитовидната жлеза


Рак на щитовидната жлеза

Това е този вид рак на щитовидната жлеза е най-често срещан, регистриран е в 70% от всички злокачествени заболявания на организма.

Когато болестта прогресира, пациентите са с метастази в лимфните възли. Растежът на тумори е бавен и не предизвиква болка в пациента.

Фоликуларен рак на щитовидната жлеза
Той е вторият най-често срещаният тип на рак, който се развива при пациенти с гуша. Най-често е при хора след 50 години.

Злокачествените клетки започват да се разпространява в човешкото тяло чрез кръвния поток, което води до появата на метастази в белите дробове и костите.

Туморът е обикновено безболезнен, има твърда консистенция.

Анапластичен рак на щитовидната жлеза

10% от случаите на рак на щитовидната жлеза са с този вид рак. Той е много опасно състояние.

Най-често това се случва при пациенти на възраст над 65 години, които са имали по-рано гуша и папиларен или фоликуларен видове рак на щитовидната жлеза.

Туморът е много болезнен и има висок процент на растеж.

Медуларен рак на щитовидната жлеза
Произходът на този вид рак е различен от предишните. Такива тумори могат да бъдат открити с помощта на хистологични анализи.

Най-често този вид рак, засяга жени, което увеличава риска от заболяване след 50 години.

За този вид рак се характеризира с ранни метастази, които се разпространяват чрез лимфната и кръвоносната система.

Лимфом на щитовидната жлеза
Този вид рак започва да се развива в лимфоцитите, клетките, които образуват имунната система на човека.

Лимфомът се развива доста бавно. Най-често това се случва при жени в напреднала възраст, които преди това са страдали от различни заболявания на щитовидната жлеза, като например болест на Хашимото.


  • Инфо
  • Продукти
  • Библиография
  • Коментари
  • Свързаност

В миналото основният бич за човечеството са били инфекциозните заболявания, като след създаването и внедряването в клиничната практика на различните по вид и механизъм на действие антибиотици и разработването на ваксините и създаването на задължителните имунизационни календари в отделните страни проблемът в голяма степен е разрешен, превръщайки се от една от основните причини за дългосрочни увреждания и леталитет в нещо банално, което сравнително рядко води до развитие на усложнения.

Съвременната медицина е изправена пред нов проблем, за който все още не е намерено еднозначно решение, а именно онкологичните заболявания. В световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция към нарастване броя на засегнатите от туморни новообразувания, като никоя от възрастовите групи не е пощадена.

Липсва ефективно, приложимо при всички и безопасно лечение на различните по вид неоплазми, а често закъснението в диагнозата затруднява още повече иначе трудоемката терапия.

Заболяванията на щитовидната жлеза показват сравнително постоянна честота, като някои от тях създават подходящи условия за развитие на малигнен процес. Ракът на щитовидната жлеза, макар и не толкова разпространен, както например рака на дебелото черво, белия дроб и гърдата, но заслужава не по-малко внимание.

Полезна и подробна информация за рисковите фактори, които могат да улеснят появата на тумор на щитовидната жлеза, клиничните особености в протичането на различните форми на неоплазмата, както и методите за ранно откриване на състоянието може да намерите в раздел Заболявания:

След откриване на състоянието се предприема своевременно лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином), тъй като е налице по-висока ефективност и благоприятна прогноза при ранно стартиране на терапията (в ранните стадии на болестта) в сравнение с назначаване на терапия при авансирал процес (в напредналите стадии на неоплазмата).

Видът на терапевтичната схема се определя индивидуално в зависимост от локализацията, разпространението, особеностите на неоплазмата, общото здравословно състояние на пациента и терапевтичните възможности на съответното лечебно заведение.

Най-често се прилага комбинирана терапия, съчетаваща оперативно лечение (хирургично отстраняване на неоплазмата) в комбинация с медикаментозна терапия (химиотерапия, приложение на радиоактивен йод) или лъчетерапия. В експериментален етап са редица нови препарати и методи за ефективно справяне с болестта и повлияване на напредналите карциноми.


Оперативно лечение (хирургия) при рак на щитовидната жлеза

Оперативното лечение е един от най-често предпочитаните лечебни подходи при тумори с различна локализация, включително и засягащи щитовидната жлеза, като основните предпоставки за успешно премахване на тумора са неговата ограниченост и обособеност в рамките на органа, липсата на близки и далечни метастази (разсейки), липсата на прорастване и засягане на разположени в близост съдове, нерви и структури.

При началните стадии на карцинома на щитовидната жлеза туморите са добре обособени, ограничени в рамките на тиреоидеята, липсват метастази в близки и далечни органи, като всички тези фактори благоприятстват успешното извършване на хирургичното лечение.

При напредване на процеса се наблюдава тенденция към прорастване в съседните тъкани, засягане на регионалните лимфни възли, а често и наличие на метастази в други органи, което значително затруднява успешното хирургично лечение.

Счита се, че авансиралите карциноми не подлежат на хирургично лечение, тъй като рисковете от операцията са по-високи, а ефективността от хирургичното лечение е незначителна (не е възможно пълно отстраняване на тумора).

При рак на щитовидната жлеза се прилагат различни хирургични подходи и техники, които се определят индивидуално в зависимост от размерите на тумора, локализацията и особеностите му. Най-често се прилагат някои от следните техники:

  • тиреоидна лобектомия: при тумори с малки размери и в ранен стадии се предпочита щадяща оперативна интервенция, при която се премахват само определени зони от щитовидната жлеза, което позволява съхраняване на нейната функционална активност
  • субтотална тиреоидектомия: при процеси в относително начален стадий и ограничаване на тумора в рамките на щитовидната жлеза се предприема така наречената субтотална тиреоидектомия, при която се съхраняват малки зони от жлезата, разположени в близост до паращитовидните жлези
  • тотална тиреоидектомия: при големи и обширни тумори се препоръчва извършване на тотална (пълна) тиреоидектомия с цел отстраняване на всички неопластични клетки, като често преди или след операцията се провежда допълнително медикаментозно лечение (с радиоактивен йод или химиотерапевтици)
  • тотална тиреоидектомия с премахване на лимфните възли: при данни за ангажиране от неопластичния процес на разположените в близост лимфни възли (регионалните лимфни възли) при пълно отстраняване на щитовидната жлеза се премахват и тези структури с провеждане на подходяща адювантна (последваща) терапия

Подобно на всяко оперативно лечение и отстраняването на щитовидната жлеза (частично или пълно) крие своите рискове.

По време на операцията и в ранния следоперативен период основните рискове са свързани с кървене и развитие на вторична бактериална инфекция при проникване на патогенна флора през оперативното поле.

Възможни са нежелани реакции от използваните анестетици, които обикновено са леки и бързопреходни. Основният риск при премахване на щитовидната жлеза е свързан със засягане на разположени в близост структури.

Така например при отстраняване и на паращитовидните жлези, засягане на ларинкса и гласните връзки, засягане на трахеята, увреждане на преминаващите в близост нервни структури е налице висок риск от развитие на съответната симптоматика, като някои от проявите изискват допълнително хирургично лечение или доживотна терапия, оставяйки дългосрочни последици.

След хирургично отстраняване на щитовидната жлеза при всички пациенти се налага доживотно провеждане на хормонална заместителна терапия със синтетични аналози на щитовидните хормони, като най-често използваният препарат е левотироксин. Лекарството се отличава с изключително добра поносимост и нисък риск от нежелани прояви, като е необходимо внимателно мониториране на дозата до откриване на най-подходящата за конкретния пациент.

При някои от пациентите се назначава и допълнителен прием на калциеви добавки, витамин D, а по преценка на лекуващия лекар и други витамини, минерали и добавки.


Други методи за лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином)

Различни методи за лечение при рак на щитовидната жлеза могат да се приложат преди оперативното лечение (неоадювантна терапия) или след него (адювантна терапия).

Обикновено неоадювантно се прилагат различни техники с цел смаляване размерите на тумора и улесняване на неговото хирургично отстраняване, докато адювантното лечение има за цел премахването на останали след операцията единични ракови клетки, които впоследствие могат да доведат до рецидив на неоплазмата.

Изборът на конкретна методика (комбинация от терапевтични методи) се определя индивидуално от лекуващия медицински екип в зависимост състоянието и особеностите при конкретния пациент.

Комбинираният терапевтичен подход обикновено се отличава с по-висока ефективност и постигане на по-добри резултати, във връзка с което е предпочитан от много специалисти в областта на онкологията.

Най-често, самостоятелно или в комбинация с оперативното лечение, се прилагат някои от следните методи:

  • химиотерапия: при химиотерапията се използват различни лекарства (самостоятелно или в комбинация от две и повече лекарства), като техният основен ефект е потискане на размножаването на раковите клетки или тяхното убиване. Прилагат се обикновено парентерално (под формата на венозна инфузия) и по-рядко перорално (само някои лекарства са активни при прием през устата), като се назначават в утвърдени схеми и специален дозов режим. Необходимо е предварително обсъждане с пациентите на възможните странични ефекти, като едни от най-честите включват гадене и повръщане (бързопреходни и могат да се повлияят с антиеметици), изразен косопад, промени в настроението, нарушения на съня, промени в хемопоезата и други, поради което е необходимо често проследяване състоянието на пациентите
  • лъчетерапия: облъчването на щитовидната жлеза е често прилаган метод в комплексното лечение при рак на тиреоидеята, като обикновено се прилага в утвърдени дози пет дни в седмицата за период от четири до шест седмици. Едни от най-честите странични реакции вследствие лъчетерапията включват стомашен дискомфорт, увреждания в хемопоезата и други
  • имунотерапия: имунотерапията е съвременен метод, който все още не е добил достатъчна популярност, като в основата си цели подпомагане на собствената имунна система за справяне с раковите клетки. В някои случаи, при така наречената таргетна терапия, се изолират гени, протеини, рецептори и други от туморните клетки за създаване на индивидуализиран препарат за справяне с конкретната неоплазма в човешкия организъм
  • лечение с радиоактивен йод: лечението с радиоактивен йод е едно от най-популярните за лечение при тиреоиден карцином. Радиоактивният йод обикновено се приема перорално (под формата на капсули, таблетки или течна форма за перорална употреба), като е необходимо спазване на известни съображения и предупреждения при провеждане на терапията. Тъй като йодът се натрупва предимно в щитовидната жлеза рисковете от системни нежелани ефекти са относително ниски. Терапията се провежда най-често след оперативно отстраняване на жлезата, както и при рецидив на неоплазмата. Едни от най-честите странични ефекти от лечението включват усещане за сухота в устата, гадене, повишена умора, промени в обонянието и вкуса. По-голям процент от субстанцията се елиминира от отделителната система още в първите дни от лечението. При провеждане на лечение с радиоактивен йод при жени в активна, детеродна възраст се препоръчва ефективна контрацепция за период от поне една година, тъй като терапията може да окаже различни нежелани ефекти при скорошно забременяване след терапията

Обикновено неоперативни средства се назначават при неоперабилни пациенти, при наличие на авансирал тиреоиден карцином и далечни метастази (разсейки в отдалечени от първичното огнище локации).


Палиативно лечение при рак на щитовидната жлеза

Палиативното лечение често се прилага в комплексната онкологична терапия, като неговата основна цел е облекчаване на симптомите (или поне на част от тях), подобряване на комфорта и качеството на живот на пациентите. За целта се прилагат многообразни техники, методи и средства от различните направления в медицината.

Палиативната терапия се избира индивидуално при всеки отделен пациент, като главният определящ фактор е тежестта и видът на симптомите на болния.

В зависимост от оплакванията могат да се приложат следните средства и методи:

  • палиативна хирургия: при големи размери на туморния процес е възможно притискане на разположените в съседство съдове, нерви, структури, поради което може да се обмисли извършването на симптоматична операция с цел намаляване размерите на тумора и подобряване комфорта на пациента
  • палиативна химиотерапия: при някои пациенти химиотерапията се прилага за симптоматично овладяване на някои от проявите на болестта, като обикновено се назначава щадящ режим с по-ниски от стандартно използваните дози
  • палиативна лъчетерапия: палиативно облъчване на тиреоидеята може да се назначи при неоперабилни пациенти или в следоперативния период, като лъчетерапията може да доведе до намаляване размерите на тумора, облекчаване на болковия синдром при наличие на далечни метастази в костите и други
  • палиативна лекарствена терапия: един от най-широки използваните методи е назначаването на палиативна лекарствена терапия, като възможностите са многобройни. При някои пациенти се назначават антидепресанти (за справяне с депресивната симптоматика, често съпътстваща пациентите след поставяне на онкологична диагноза), обезболяващи (аналгетици), антиеметици (за облекчаване при налични гадене и повръщане), заместителна хормонална терапия с левотироксин и други
  • физиотерапия и рехабилитация: някои от методите, прилагани във физиотерапията могат да се използват и като палиативно лечение за подобряване комфорта и общия здравословен тонус на пациентите
  • алтернативни методи за палиативно лечение: редица техники от алтернативната медицина могат да намерят приложение под формата на палиативна терапия, като едни от най-често прилаганите са акупунктура, акупресура, медитация, техники за релаксация, йога и много други за подобряване на душевното и емоционалното състояние на пациентите

Независимо от избрания и приложен метод за лечение при рак на щитовидната жлеза (тиреоиден карцином) се препоръчва продължително наблюдение на пациентите, проследяване на състоянието им и редица лабораторни показатели с цел своевременно откриване при евентуален рецидив на неоплазмата. Съвместната колаборация и добра работа в екип между отделните здравни специалисти и пациентите е от ключово значение за ефективното лечение и подобряване на прогнозата.

Читайте также: