Рака на дебелото черво


За рака на дебелото черво, неговите симптоми, диагностициране и лечение разговаряме с д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение на МБАЛ „Вита” и д-р Владислав Янков – специалист по колоректална хирургия и онкология в МБАЛ „Вита”.

- Д-р Тушев, какво представлява ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той?

Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, произхождащ от лигавицата и нарастващ в повечето случаи към вътрешността на червото. Това довежда до стеснение, кървене и запушване. Най-често туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. В хода на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др.

- Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем? Има ли рискови групи за това заболяване?

За съжаление, първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични – коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло.

Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки.

Рискови фактори са: възраст над 60 години, наличието на близки роднини (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря), починали или лекувани от рак на дебелото или правото черво, вродени и генетично предавани заболявания – фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен колоректален рак, хронични възпалителни заболявания - улцеро-хеморагичен колит, болест на Крон и др. Аденомите на дебелото черво също се приемат за преканцероза, като рискът нараства с възрастта, броя и размера им. Рискови фактори също са и лекувани в миналото рак на дебелото или правото черво, лимфом, ендометриален рак, рак на тестиса, както и провеждана в миналото лъчетерапия, диабет.

- По какъв начин се диагностицира ракът на дебелото черво?

Златен стандарт в наши дни е фиброколоноскопията – миниинвазивен ендоскопски метод, позволяващ директен оглед на цялото дебело черво, който дава възможност за селективна биопсия.

Неинвазивен метод е виртуалната колоноскопия, която представлява дигитална 3D реконструкция, като опция на съвременната комппютърна аксиална томография – КАТ. Но при това изследване биопсията е невъзможна, а и цената му е по-висока. Относно по-старите методи, като иригографията, мисля, че няма място в съвременната диагностика на колоректалния рак.

- Д-р Янков, какви са познатите методи за лечение?

Съвременното лечение на колоректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля.

При начални и добре диференцирани карциноми е възможно миниинвазивно ендоскопско отстраняване чрез фиброколоноскопия или трансанална ексцизия. В мнозинството от случаите ракът е в по-напреднал стадий и е необходимо оперативно отстраняване на част от дебелото или правото черво заедно с лимфните възли. Понякога се налага изрязване и на част от други органи – тънко черво, коремна стена, пикочен мехур, яйчници, матка, простата, черен дроб и др.


През последните 20 години навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи.

Извършването на онкологично адекватна операция при рак на дебелото или правото черво с конвенционален (отворен) достъп предполага отваряне на целия корем, екартиране на коремните органи, излагането им на външната среда, както и повишен риск от бактериално замърсяване. Освен значителната болка и дискомфорт в следоперативния период, конвенционалните методи са свързани и с по-голям риск от настъпване на типични усложнения – сраствания и чревна непроходимост, гнойно възпаление на оперативната рана, следоперативни хернии, пареза на червата и тромбоемболични усложнения, поради продължителното залежаване. След лапароскопска операция болката е незначителна и в повечето случаи пациентите се раздвижват часове след операцията, възстановяват се за броени дни и могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот.

- Оперативното лечение дава ли гаранция за излекуване на заболяването?

Понятието „гаранция” е абсолютно неприемливо в онкологията. Правилното лечение, извършено от квалифицирани специалисти, дава максимален шанс за излекуване. Извършването на онкологични операции изисква определена специализация и е натоварено с голяма отговорност.

Важно е да се отбележи, че първата операция за рак на дебелото и правото черво е решаваща за изхода от лечението. Рискът за поява на рецидив в най-голяма степен се определя от възможностите и онкологичната квалификация на хирурга, извършил първата операция. Прогнозата за пациенти с рецидивни тумори е изключително неблагоприятна. В напредналите стадии излекуване не може да се постигне. В тези случаи целта на лечението е повишаване качеството на живота и максималното му удължаване.

- Съществува ли превенция чрез профилактика или по друг начин? Какво бихте посъветвали пациентите?

Препоръчват се различни диетични режими с намаляване на мазнините и прием преимуществено на целулозни храни, разнообразно и балансирано хранене, но реална превенция на този етап не съществува. При пациентите с доказани вродени заболявания, като гореописаните – фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен колоректален рак, се препоръчва превантивно отстраняване на цялото дебело черво и ректума още при поставяне на диагнозата.

В случаите с улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се извършва ежегодно фиброколоноскопия в хода на лечението. Останалите пациенти, особено тези над 55-60 години, бих посъветвал да се подложат на това изследване, даже и без да имат оплаквания. При установена нормална находка нова колоноскопия се извършва чак след 4-5 години.

Единичните полипи се отстраняват по време на самото изследване, а контролна колоноскопия трябва да бъде направена 2 години по-късно. Цели се диагностициране на колоректалния рак в ранен стадий, когато лечението дава най-благоприятна прогноза.

Скрининговата програма за колоректален рак, която се провежда в момента в България, е базирана на така наречения хемокулт тест, с който се изследва наличието на минимални количества кръв в изпражненията. Този метод е слабочувствителен и дава твърде много фалшивонегативни разултати. Не бихме посъветвали никого да се доверява и успокоява от негативен резултат, даже при екзактно изпълнен хемокулт тест.


За специалистите:

Д-р Росен Тушев е специалист по конвенционална и лапароскопска хирургия. Той завършва „Медицина” в София, като през годините специализира лапароскопска хирургия в София и Загреб (Хърватия) и заедно със свои колеги извършва и внедрява някои лапароскопски техники, приети за рутинни от хирурзите на болница" Пирогов".
Д-р Тушев има придобити квалификации в сферата на: хирургия на щитовидната жлеза, колоректална хирургия, хирургични заболявания на гърдата, жлъчно-чернодробна хирургия, бариатрична хирургия и др. Към момента д-р Росен Тушев е завеждащ Хирургичното отделение в МБАЛ "Вита".

Д-р Владислав Янков е специалист по колоректална хирургия и онкология. Той завършва „Медицина” в София, като през годините специализира лапароскопска и дебелочревна хирургия в София, Лондон, Хановер и др.
Д-р Янков има придобити квалификации в сферата на: хирургично лечение на колоректалния рак, хирургия на стомите, чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия, лапароскопска колопроктология и др.
Към момента д-р Владислав Янков работи като хирург-онколог в МБАЛ "Вита".

  • Диагнози
  • Процедури
СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС
  • Диагнози
  • Процедури
СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

Рак на дебелото черво

Коло-ректалният рак представлява наличие на злокачествени клетки в дебелото черво и/или правото черво, съответно в колона и ректума. Тъй като двата вида имат общи прояви и характеристики, те често се разглеждат като коло-ректален рак. Този вид рак е на трето място по честота сред злокачествените заболявания както при мъжете, така и при жените. Макар честотата му да нараства, смъртността от него намалява, което се дължи на скрининговите програми и навременното отстраняване на полипите на дебелото черво.

Рискови фактори:

  • възраст над 50 г.
  • диетични грешки - прекомерна употреба на червено месо и обработено месо - колбаси, шунки и др.
  • семейна обремененост с рак на дебелото и правото черво
  • полипи
  • улцеративен колит и Болест на Крон
  • затлъстяване и заседнал начин на живот
  • злоупотреба с алкохол
  • диабет тип 2
  • тютюнопушене

Симптомите на коло-ректалния рак варират за различните индивиди, но най-честите прояви са следните:

  • промяна в дефекацията - диария, запек или "стесняване" във формата на фекалиите, които симптоми продължават повече от няколко дни
  • ректално кървене или кръв в изпражненията, както и тъмни изпражнения
  • коликообразна или "разяждаща" болка в корема
  • намален апетит
  • гадене и повръщане
  • отслабване на тегло
  • безсилие и лесна уморяемост
  • поява на жълтеникаво оцветяване по кожата и склерите

Трябва да се има предвид, че тези симптоми могат да са проява и на други заболявания, както и че коло-ректалният рак може да няма никакви симптоми и да се открие случайно. Ако някои от тези симптоми са налице, особено при хора над 50 г. възраст и с наследствена обремененост с коло-ректален рак, задължително се консултирайте със специалист!

Предпазване от коло-ректален рак: Макар че точната причина за рака на дебелото и правото черво не е известна, рискът от развитие на това заболяване може да се намали чрез следните мерки:

1. Промяна в начина на хранене - ограничаване на месните храни и хранене предимно с плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и храни богати на фибри.

2. Контрол на теглото и редовни физически упражнения.

3. Лекарства - някои проучвания сочат, че аспиринът в малки дози и хормонално-заместителната терапия при жени над 50 г. намаляват риска от коло-ректален рак. Тези лекарства имат своите странични ефекти и трябва да се приемат само по лекарско предписание.

4. Скрининг - това е най-важната мярка за ранно диагностициране и предпазване от рак. Чрез скрининга се откриват полипи, които се отстраняват преди да се променят в злокачествени. Ранната диагноза на рака позволява по-добри шансове за успешно лечение и снижава честотата на фаталния изход. Следните скринингови методи се прилагат с успех:

  • фекален тест за окултно/скрито кървене
  • фекален имунохимичен тест
  • флексибилна сигмоидоскопия
  • ендоскопска колоноскопия
  • компютърно-томографска колонография
  • фекален ДНК-тест

Ръководни правила за скрининг: Започвайки от 50 г. възраст мъжете и жените трябва да следват един от следните протоколи: 1. Фекален окултен тест или фекален имунохимичен тест веднъж годишно 2. Сигмоидоскопия веднъж на 5 години 3. Колоноскопия всеки 10 години 4. Компютърно-томографска колонография/виртуална колоноскопия на всеки 5 г. 5. Фекален ДНК тест на неопределен интервал.

Хора с един или няколко от следните рискови фактори трябва да започнат скрининга по-рано и да го провеждат на по-кратки интервали:

  • Хора с наследствена обремененост с полипи или рак на колона и/или ректума, особено ако родителите им или братята и сестрите им са развили заболяването преди 60-годишна възраст
  • Хора с наследствени коло-ректални синдроми, предразполагащи към рак
  • Анамнеза за полипи или коло-ректален рак
  • Анамнеза за възпалителни заболявания на дебелото черво

Диагнозата се поставя със следните методи:

1. Дигитално изследване през ректума - ректално туше

2. Фекален тест за окултно кървене

3. Пируват - киназа М2 - ПК туморен маркер

4. Колоноскопия с биопсия

6. Компютърна томография

7. Компютърно-томографска колонография

8. Ехография на корем

9. Магнитен резонанс

10. Изследване на кръв - хематологично, биохимично, туморни маркери


Ракът на дебелото черво е третият най-разпространен рак в глобален аспект. Над 1 милион хора по света са диагностицирани с тежката болест, а още половин милион са недиагностицирани. Ракът на дебелото черво се характеризира с развиване на туморни израстъци, които стопират естествените функции на храносмилателната система. Има 4 различни стадия на развитие на болестта и колкото по-рано се диагностицира, толкова по-големи шансове има за лечение. Затова е по-добре да вземем превантивни мерки и да предпазваме дебелото черво чрез редовно прочистване, консумация на здравословна храна комбинирана с хранителни добавки, както и честа физическа активност.

Ракът на дебелото черво е третата най-разпространена причина за смърт, свързана със злокачествените заболявания. През 2018 година се очаква над 1 095 520 нови диагнози да се появят в глобален аспект. Статистиката показва, че всяка година процентът на заболяванията се покачва с големи и бързи темпове. Въпреки че медицината и диагностицирането на рака на дебело черво са напреднали, едно от най-добрите решения е превенцията! Предпазването на дебелото черво е изключително добро решение, което ще повлияе здравословното Ви състояние за цял живот.

Какво представлява ракът на дебелото черво?

Дебелото черво е мястото, от където тялото извлича водата и полезните нутриенти, заради това е изключително важно за целия организъм. В дебелото черво също така се отделят и отпадъците, които продължават към ректума, за да бъдат изхвърлени от организма през ануса. Ракът на дебелото черво се проявява, когато се наблюдава изчерпване на клетъчния растеж в дебелото черво, а вместо това има полипи и туморни израствания.

Симптоми

Често се случва да няма симптоми в най-ранните етапи на развитие на рака, тъй като по-често признаците на болестта се развиват с напредването на рака.

Симптомите са:

✔диария или запек;

✔промени в консистенцията на изпражненията;

✔ректално кървене или кръв в изпражненията;

✔коремна болка, спазми, подуване на корема;

✔болка по време на движенията на червата;

✔слабост и умора;

✔необяснима загуба на тегло;

✔синдром на раздразнените черва;

В тази статия може да прочетете интересна информация за изхождането и какви знания за здравословното ни състояние може да ни предоставят екскрементите.

Ако ракът се разпространи до ново място в тялото, в новата област могат да се появят допълнителни симптоми. Черният дроб е най-често засегнатият орган в следствие на рак на дебелото черво.


Причини и рискови фактори

Обикновено клетките в тялото следват организиран процес на растеж, деление и смърт. Болестта рак се случва, когато клетките растат и се разделят неконтролируемо, без да умират.

За съжаление, точните причини за появяване на дебелочревен рак са неизвестни, но има няколко потенциални рискови фактора. Вижте ги сега, за да можете да ги се предпазите от тях в бъдеще:

  1. Полипите

Ракът на дебелото черво обикновено произлиза от преканцерозни полипи, които се образуват в дебелото черво. Полипите са едни от най-често срещаните новообразувания сред 15-20% от възрастното население.

Най-често срещаните видове полипи са:

Аденоми: Те могат да приличат на нормалната обвивка на дебелото черво, но изглеждат различно под микроскоп. Те могат да станат ракови полипи.

Хиперпластични полипи: Ракът на дебелото черво рядко се развива от хиперпластични полипи, тъй като те обикновено са доброкачествени.

Някои от тези полипи могат да се превърнат в злокачествен рак на дебелото черво с течение на времето, ако те не се отстраняват по време на ранните стадии на заболяването.

За да се предпазим от полипи на дебелото черво трябва да наблегнем на по-здравословен режим на хранене, който избягва пържените храни, алкохол, цигари и рафинирана захар. Вместо това трябва да се наблегне на храни и хранителни добавки, богати на селен, калций и витамин D, както и на храни, богати на фибри, свежи плодове и зеленчуци. Спортът е много важен за премахване и предпазване от полипи по червата.

  1. Гените

Неконтролиран клетъчен растеж, т.е. рак, може да се случи, ако има генетично увреждане или промяна в ДНК, които да повлияят на клетъчното делене. Генетичното предразположение може да бъде наследено от членове на семейството, въпреки че е рядко срещано явление. Някои хора се раждат с определени генетични мутации, които ги правят статистически по-склонни да развият рак по-късно в живота си. Затова е важно тези хора през целият си живот да полагат усилия за повишаване на имунната система, за приемане на всички полезни и необходими за човешкото тяло минерали и витамини.

  1. Характеристики, навици и диета

Възрастта е важен рисков фактор за развитие на рак на дебелото черво. Около 91% от тези, които получат диагнозата, са на възраст над 50 години. Ракът на дебелото черво е по-вероятен при хора със заседнал начин на живот, със затлъстяване и тези, които пушат тютюневи изделия. Тъй като дебелото черво е част от храносмилателната система, диетата е изключително важен фактор. Хранителните режими, които са с ниско съдържание на фибри и са с високо съдържание на мазнини, калории, червено месо, алкохол и преработени меса, са свързани с по-висок риск от рак на дебелото черво. За да се предпазите от дебелочревен рак, трябва максимално да премахнете вредните навици и да започнете да полагате грижи всекидневно за тялото си.

  1. Заболявания

Някои състояния и лечения могат да повишат риска от образуване на рак на дебелото черво. Те включват:

✔акромегалия, разстройство на растежния хормон;

✔радиационна терапия за други видове рак;

✔възпалително заболяване на червата като колит или болестта на Крон.


Диагностициране

Задължително посещение при личен лекар, който ще извърши пълен физически преглед и ще Ви изпрати при специалисти за нужните изследвания. Диагнозата обикновено се поставя след колоноскопия или бариева клизма.

Лечение

Лечението зависи от вида и етапа на рака, от възрастта, здравния статус и други характеристики на пациента. Съвременната медицина прилага няколко метода за лечение на рака и това са често срещаните варианти – хирургическа намеса, химиотерапия и лъчева терапия. Разбира се, лечението цели премахване на рака и облекчаване на болезнени симптоми. Обикновено ракът е много трудно личим особено в напреднало състояние, ето защо превенцията е най-важното нещо, което трябва да направите, за да се предпазите от развитието на този рак!

Превенция

Ако е диагностициран колоректален рак в етап I има 92 % шанс за успешно лечение, то на етап IV - процентът е 11. Точно заради тази тежка прогноза, лекарите и специалистите препоръчват годишен скрининг тест за лица над 50 години, както и за тези с колит или други стомашно-чревни заболявания. Скринингови тестове включват различни видове изследвания като колоноскопията и фекалните тестове са най-разпространени. Тези тестове е хубаво да се правят веднъж годишно, може и до две години, ако човек е здрав и показателите му са в норма.

Разбира се, има и стандартни превантивни мерки срещу рак на дебелото черво и те включват:

✔поддържане на здравословно тегло;

✔консумирайки много плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни;

✔намаляване на наситените мазнини и приема на червено месо;

✔ограничаване на консумацията на алкохол и пушенето.

Ние, екипът на BulVit, вярваме, че най-доброто лечение е превенцията, затова Ви препоръчваме да полагате ежедневни грижи за стомашно-чревната система. Може да разчитате на нашите продукти за помощ в прочистването на дебелото черво. Гарантирано английско качество от Holland and Barrett !





Бъдете здрави с продуктите на Bul Vit !

В конферентната зала пред нас се изправя 52-годишната Силвия. Въпреки тъмните очила, треперещия глас и анонимността (не е с истинското си име) развълнуваната жена иска да ни разкаже своята история и какво точно е преживяла. В парк-хотел “Бачиново” в Благоевград лекари, пациенти и журналисти сме се събрали на семинар под надслов “За да ме има повече време вкъщи”, организиран от федерация “Български пациентски форум”. Говорим за рак. За един от най-разпространените видове рак – този на дебелото черво. От това се умира.

Силвия трябвало да претърпи гинекологична операция. Преди това нейният гинеколог налага колоно- и гастроскопия, защото се натъква на всякакви находки, докато извършва рутинни операции. Тогава откриват карцином на дебелото черво. Силвия започва моментално лечение. Онколозите стартират и първия курс химиотерапия преди операцията за отстраняване на тумора. Вече е имала и разсейки в черния дроб. Предупреждават я да приема нещата такива, каквито са. Следват 6 курса химиотерапия.

Настъпва време за операция. Преди извършването ѝ Силвия отново отива на изследване – когато излиза от упойката, чува от доктора следното: “Вие вече нямате тумор на дебелото черво – стопил се е, капсуловал и дори маскирал, за да не се види на апарата”. Все пак Силвия постъпва за операция, за да се изреже тъканта, където е бил карциномът. Избират лапароскопска операция. След пет дни е изписана все едно никога не е била болна. Продължава с химиотерапията и сега след 8-мия курс се чувства добре.

“Оттук насетне каквото Бог каже… Животът продължава за мен, не съм спряла и не съм отказала от нищо. На 52 години съм. Имам деца и внуци, длъжна съм да живея заради тях”, заключава изложението си пред нас Силвия. Оттегля се в дъното на залата сред ръкоплясканията ни.

След нея излиза Васил. Изглежда някак си странно спокоен. Пита дали искаме подробности за всичките му перипетии. Кимваме с глава. Чува се и едно глухо “да”. Той споделя, че никога не е боледувал, даже и от грип. Спортувал, карал колело. На 50 години водел активен начин на живот. Една неделя тръгнал с компания към Черни връх. След половин час ходене започва сериозно да се задъхва. Разбира, че не може да продължи и се прибра вкъщи с тягостно чувство. Но на следващия ден започва работната седмица и Васил както обикновено се приготвя за задълженията си. В понеделник не успява да се изходи. Вторник също. Сряда, четвъртък… а в петък буквално започва да повръща отрова. В събота е приет по спешност с диагноза рак. Следва спешна операция.

Постъпва в онкологията. Редува химиотерапия и антибиотици, понеже раната се възпалява. Започва възстановяването. Но на скенер лекарите откриват петно на черния дроб. Оперират и черния му дроб, от което се възстановява много трудно. Васил обаче е категоричен. Никога не се е отдавал на депресията и на подобни състояния. Приема нещата такива, каквито са. Слуша лекарите и изпълнява. Откриват образувания и на лимфните възли. Отново се подлага на операция. Скоро му предстои още един курс химиотерапия. “Изведнъж дойде, дано си отиде пак изведнъж”, заключава Васил след общо 5 операции.

За да не се чува това изречение, думата или по-скоро действието е профилактика. Всички се обеднихме около това становище. Но с информацията, че българинът все още не се подлага на скрининг, страхува се от изследвания и силно се притеснява от прегледи.

Онколозите съветват

Проф. д-р Галина Куртева е химиотерапевт. Тя работи със своите пациенти в борбата с тежката диагноза. Всички сме наясно, че колоректалният карцином е важен социално-здравен проблем поради високата му честота. Статистката сочи, че ракът на дебелото черво се увеличава с всяка измината година. Ако през 1994 година заболелите в страната са около 2400, то днес те са вече над 3100-3200 души, като цифрата постоянно расте.

Колоректалният карцином заема второ място като абсолютен брой на неопластичните заболявания след карцинома на млечната жлеза при жените и след карцинома на белия дроб при мъжете. Честота на заболяването в световен мащаб варира, като тя е най-ниска в Африка и Азия, а най-висока в Северна Америка, Европа и Австралия. Трябва да се запомни следното: ранният стадий често протича без симптоми. По тази причина скринингът е изключително важен за ранното диагностициране. Когато туморът започне да расте, може да се получи кървене или дискомфорт в червата. Това е едно общо понятие с редица симптоми, на които мнозина от нас не обръщат внимание. Такива симптоми са: промяна в изхожданията, тъмни или черни изпражнения, редуващи се диария и запек, лентовидни изпражнения, кръв в изпражненията – тъмна и/или ясна, загуба на апетит и съответно загуба на тегло. Когато се стигне до гадене и повръщане, тогава вече със сигурност не говорим за начален стадий на заболяването.

Митове около рака на дебелото черво

Като най-тенденциозно проф. Куртева определя твърдението, че ракът на дебелото черво води със сигурност до смърт. Диагностициран рано, 5-годишната му преживяемост е над 90 % . В следващите стадии тя пада процентно. В трети стадий е 25-45 %, като у нас туморът най-често се открива в тази фаза. В четвърти, последен стадий преживяемостта е под 5 %. Друг мит е, че ракът на дебелото черво се открива главно при мъжете. Всъщност болестта почти равномерно засяга двата пола.

Невярно е и че заболяването се отключва само при фамилна обремененост. Реално около 80 % от случаите на рак на дебелото черво са спорадични. Тоест, не е задължително във фамилията да е имало случай, за да се прояви заболяването. Също така постоянно се повтаря, че е изключително трудно да се подготвиш за колоноскопия и съответно е крайно болезнено. Всъщност обикновено пациентът следобедно приема медикамент, пази се диета от един ден и на следващия е на изследване. Възможно е да се приложи и анестезия, но рискът от перфорация се намалява, ако не се използва такава.

Професор Куртева подчерта, че в никакъв случай полипи не означават непременно диагноза рак. Защото те обикновено са доброкачествени. В своето развитие биха могли да доведат до злокачествено израждане, но това не е еднозначно. Приетата възраст за провеждане на скринингови изследвания е 50 години. Скринингът обхваща заболяването в неговия предклиничен стадий. Изследват се здрави пациенти и се следи тяхното общо състояние. При хора от рискови групи, с фамилна обремененост и възпалителни процеси в червата профилактиката може да започне и от 40-годишна възраст.

Основното лечение е хирургичното. Всички други процедури (лъче- и химиотерапията) са съпътстващи, уточни хирургът професор Куртев. Но всъщност какъв е срокът от нормалния епител през аденома до късния аденом и ранния карцином, за да се развие този процес? Смята се, че този период трае от 2 до 5 години, а някои автори предполагат 5 -10 години. Тоест, това е твърде бавен процес. До третата година най-често са наблюдаваните рецидиви, като това се отнася не само за колоректалния карцином. Но не означава, че като се премине 3-а, 4-а, 5-а година спира наблюдението. Следеното на пациента продължава дори и след това.

Рискови фактори

Непроменимите рискови фактори включват лична или фамилна анамнеза за рак на дебелото черво, аденоматозни полипи и лична история на хронично възпаление на червата.

Проучванията сочат като рискови фактори още: меню с високо съдържание на животински мазнини, съответно ниско съдържание на фибри; заседнал начин на живот; честа употреба на тютюн и алкохол; честа употреба на червено месо и/или преработени меса.

Как да се предпазим?

За да се намали рискът, някои автори препоръчват прием на фолиева киселина, както и на аспирин. Интересен факт е, че при българското население се наблюдават ниски нива на витамин D, въпреки честота на слънцегреене. Приемът на витамин D намалява възможността от развитие на карцином на дебелото черво.

В последно време се твърди, че куркумата и куркумина имат противотуморен ефект. Професор Куртева сподели, че е открила една-единствена научна статия, в която пише, че такова изследване е проведено. Но впоследствие не е повторено. Тя е категорична, че с нищо не трябва да се прекалява. Няма такава формула, по която да се редуват добавки и храни и да е сигурно, че ще избегнете появата на рак. Единственото, на което трябва да се разчита, е своевременната профилактика и постоянни опити за общ здравословен начин на живот.

През 2011-а заболелите от рак на дебелото черво у нас са около 3160 и то с късно открити туморни образования. Лекарите почти не виждат болни в първи стадий, когато шансът за пълно възстановяване е решително по-висок. Затова призовават да не се страхуваме от профилактичните прегледи след определена възраст, а да се грижим отговорно за нашето здраве, дълголетие и спокоен начин на живот.

Читайте также: