При рак на стомаха

Инфо
Продукти
Библиография
Коментари
Свързаност

Чести киселини, нарушено храносмилане, болка в корема, промени в апетита, запек или диария, подуване не са симптоми, които да неглижирате, особено ако са налице за продължителен период от време.

Причините за тях могат да бъдат многобройни и варират от незначителни (грешки в диетата, вредни навици) до сериозни (гастрит, язвена болест, улцерозен колит) и много сериозни (рак на стомаха).

Ранното диагностициране и доказване на етиологичната причина, довела до симптоматиката значително улеснява последващата терапия.

И докато грешките в диетата и вредните навици подлежат на лесен контрол, дори без необходимост от медикаментозна терапия, за лечение при рак на стомаха е необходим комплексен и индивидуален подход.

Заболяването показва бавен растеж, но често в началните етапи липсват добре изразени симптоми, като проявите обикновено са неспецифични, маскирани като неразположение, стомашна инфекция и лесно заблуждаващи пациента.

Симптоматичното лечение е само временно решение, което в крайна сметка изиграва лоша шега на болния, тъй като забавя изключително важното ранно диагностициране на болестта.

В основата на ефективното лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) е определянето на вида, тежестта, степента на разпространение на тумора, определяне на стадия на болестта (като правило в колкото по-ранен стадий се открие болестта, толкова по-голяма е успеваемостта на терапията).

Липсва единодушие относно конкретната причина, водеща до развитието на стомашен карцином, но специалистите в областта са изготвили дълъг списък с рискови фактори, като в челните места се включват грешки в храненето (бедна на плодове и зеленчуци диета, консумация на преработени, солени, консервирани, опушени храни), подлежаща стомашна инфекция с причинител Helicobacter pylori, хроничен гастрит, пернициозна анемия, тютюнопушене, затлъстяване, генетична предиспозиция, кръвна група А и много други.

Полезна и подробна информация за болестта може да намерите в раздел Заболявания:

При поставяне на диагнозата рак на стомаха се предприемат необходимите мерки за изготвяне на подходящ, съобразен с индивидуалните особености и състояние на болния терапевтичен план.

Най-общо терапията е два вида и включва оперативно и неоперативно лечение, но често се препоръчва комбинирано лечение и съчетаване на хирургичните и нехирургичните (с помощта на лекарства, облъчване) методики за постигане на оптимални резултати и минимизиране на риска от рецидив на болестта.

Оперативно лечение при рак на стомаха (стомашен карцином)

Оперативното лечение е ключово за много голям вид от туморните заболявания и се прилага при голям процент от болните самостоятелно или в комбинация с нехирургичните методи на терапия.

Хирургичното лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) цели отстраняване на засегнатите части по хода на стомаха, а в някои случаи по преценка на лекуващия лекар е необходимо и отстраняване на регионалните лимфни възли в хода на операцията (в случай на разпространение на туморните клетки и тяхното придвижване до лимфните възли, разположени в близост до стомаха).

Изборът на оперативно лечение се определя строго индивидуално в зависимост от стадия на тумора, неговите размери, засягане на прилежащи тъкани и структури, наличие на близки или далечни метастази, общото здравословно състояние на болния, определянето на риска от операцията, наличието на фактори, които могат да попречат на адекватното и оптимално осъществяване на хирургичното лечение и възстановяване на болния (подлежащи системни заболявания, нарушения в коагулацията и други).

Основната цел на хирургичното лечение е отстраняване на раковите клетки по хода на стомаха, като това се осъществява с помощта на различни оперативни възможности и методики:

ендоскопска мукозна резекция: манипулацията е изключително щадяща, с висока степен на безопасност и нисък риск от усложнения по време на самата процедура и след това. Състои се в отстраняване на повърхностния слой клетки, покриващи лигавицата на стомаха, като процедурата се препоръчва предимно при най-ранните форми на стомашния карцином, при които туморът все още не е прораснал в дълбочина и не засяга разположените в съседство структури
субтотална гастректомия: в ранните стадии на болестта, при които карциномът е ограничен в една зона на стомаха, се извършва субтотална (парциална, частична) гастректомия, При тази операция се отстранява този участък от стомаха, който е засегнат от тумора, като са налице различни опции, позволяващи постоперативно нормално функциониране на стомашно-чревния тракт
тотална гастректомия: при наличие на тумори с големи размери, в напреднал стадий, ангажиращи целия стомах, се извършва тотална (пълна, цялостна) гастректомия, при която органът се отстранява изцяло с цел намаляване на рисковете от разпространение на болестта и засягане на други структури и органи. Тази операция крие по-високи рискове от усложнения, както по време на манипулацията, така и след това, като е необходимо директно свързване на хранопровода с тънките черва, което създава някои затруднения в постоперативния период и налага стриктен хранителен режим и спазване на препоръките на лекуващия лекар
палиативна хирургия: палиативно е това оперативно лечение, което не цели лечение (при вече силно напреднал тумор, с близки и далечни метастази), а цели облекчаване на симптомите на пациента. Прилага се по преценка на лекуващия медицински екип и включва различни оперативни техники в зависимост от симптомите на болния
лимфектомия (отстраняване на лимфните възли): единствено при стадий нула не е оправдано премахването на абдоминалните лимфни възли, като при всички останали случаи се препоръчва извършване на лимфектомия, тъй като съхраняването на туморните клетки в регионалните лимфни възли крие риск от рецидив на болестта и необходимост от повторна терапия. Отстраняването им обикновено се извършва след щателна инспекция и по преценка на екипа в хода на операцията на стомаха

Хирургичното лечение, макар да се счита за локална терапия (действа се само в абдоминалната област) е радикална форма на лечение, която в подходящи ръце се отличава с добри резултати и нисък риск от усложнения.

Основните рискове, свързани с хирургичното лечение (независимо от използваната методика) включват кървене (при необходимост се прилагат подходящи антикоагуланти), инфекция (своевременно се назначават антибиотици, съобразно изолирания вид бактериални агенти), болка (прилагат се аналгетици), засягане на разположени в съседство структури, тъкани, съдове, нерви.

За постигане на оптимални резултати от хирургичното лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) последното често се съчетава с подходящо неоперативно лечение (химиотерапия, лъчетерапия).

Лечение при рак на стомаха: химиотерапия, имунотерапия, лъчетерапия

Химиотерапията се прилага широко в комплексното лечение при различни видове рак, тъй като с нея с помощта на определени лекарства се постига системен ефект и убиване на раковите клетки, включително при тяхното разпространение далеч от първичното огнище.

Използват се различни видове лекарства, чиито основен ефект се изразява в цитотоксично действие, насочено срещу туморните клетки.

В зависимост от броя на използваните медикаменти се различават монохимиотерапия, при която се прилага само един препарат и полихимиотерапия, при която се прилага комбинация от две или повече различни лекарства. Целта на полихимиотерапията е намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност и повишаване на ефективността на лечението.

В зависимост от времето на приложение на химиотерапията се различават неоадювантна, която се извършва преди оперативното лечение и адювантна, която се извършва след извършена операция. Целта на неоадювантната химиотерапия е намаляване размерите на тумора (прилага се главно при тумори с големи размери, изискващи сериозна хирургична интервенция), докато при адювантната химиотерапия основната цел е убиване на случайно останали след хирургичното лечение ракови клетки в организма.

Лекарствата, които се използват в хода на химиотерапията, се различават помежду си по механизма на действие, начина на приложение, рисковете от нежелани реакции и други, поради което се препоръчва индивидуален подход при всеки отделен пациент и съобразяване на терапията с неговите конкретни особености и състояние.

Едни от най-често използваните в хода на химиотерапията при рак на стомаха лекарства включват:

Някои от тези агенти се прилагат перорално (под формата на таблетки или капсули се постига желаният ефекти), други се прилагат парентерално (под формата на венозна инфузия).

Едни от най-честите странични реакции, наблюдавани по време на и след извършване на химиотерапия, включват гадене и повръщане (в някои случаи е толкова сериозно, че налага симптоматично лечение с антиеметици или промяна в терапията), изразен косопад (алопеция), диария, хематологични увреждания (намаляване на броя на червените и белите кръвни клетки, което от своя страна крие други рискове от усложнения), развитие на опортюнистични инфекции поради имуносупресиращия ефект на терапията и други.

Имунотерапията, подобно на химиотерапията, също разчита на силата и действието на определени лекарства. В основата на този вид лечение стои създаването на специфични препарати, които целят пробуждане на собствената имунна система и детекция, разпознаване и атака на неопластичните клетки.

Имунотерапията се счита все още за сравнително нов клон на лечението и тепърва предстои разработката на високоефективни препарати с достатъчно добър профил на безопасност.

Към момента възможните препарати за приложение в комплексното лечение при стомашен карцином включват:

Едни от най-често прилаганите агенти са трастузумаб и рамузирумаб, като намирането им и снабдяването на болните с тези агенти в много географски райони се оказва съществена пречка за извършването на имунотерапия.

Рискът от нежелани ефекти по време на имунотерапията е относително висок, като много от тях се припокриват с тези от химиотерапията, но са възможни и специфични странични реакции за всеки отделен препарат, поради което се препоръчва консултация за евентуалните рискове, свързани с лечението, с лекуващия лекар.

Лъчетерапията се прилага при тумори, за които е доказано, че са лъчечувствителни. Методиката използва силата на енергийните лъчения и с нейна помощ се постигат добри резултати и дълготрайна ремисия.

Подобно на химиотерапията и лъчетерапията се подразделя на неоадювантна (извършва се преди операцията с цел намаляване размерите на тумора) и адювантна (извършва се следоперативно с цел унищожаване на останали ракови клетки).

Често химиотерапията и лъчетерапията се съчетава с цел постигане на оптимални резултати. За извършване на лъчетерапията може да се използва външен източник или вътрешен източник, поставен директно в стомаха.

Този тип лечение крие рискове от стомашни оплаквания, диария, гадене, болки в мускулите и ставите, повишена уморяемост и отпадналост, промени по кожата и други.

Изборът на конкретна терапевтична схема за лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) се осъществява от екип от специалисти, като с болния се обсъждат възможните ползи и рискове от избраните лечебни мероприятия.

За оптимизиране на терапията е необходимо съобразяване със стадия на тумора, тъй като този фактор е определящ за степента на разпространение на болестта и често се използва като прогностичен предиктор.

Лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) според стадия на болестта

Изборът на терапевтичен план се определя до голяма степен от стадия на болестта. Обикновено в началните стадии се прилага само хирургично лечение, докато при напредване на процеса е необходим комплексен подход и комбиниране на хирургичните и нехирургичните методики.

Най-общо според стадия на тумора на стомаха се подхожда по следния начин:

стадий нула: тъй като при този стадий е налице засягане само на повърхностния слой на стомашната лигавица обикновено се прилага само ендоскопска мукозна резекция и проследяване на пациента. По преценка на лекуващия лекар може да се предприеме и отстраняване на регионалните лимфни възли
стадий едно: в този ранен стадий карциномът все още показва ниска инвазивност и засяга ограничени части от стомаха, във връзка с което добър ефект се постига с помощта на парциална гастректомия, обикновено съчетана с отстраняване на регионалните лимфни възли. Рядко през този стадий има нужда от лъчетерапия и/или химиотерапия, но според становището на лекуващия екип и изчисления риск за болния може да се направят няколко курса
стадий две: при този стадий се наблюдава напредване на туморния процес и обикновено е необходимо извършване на частична (по-рядко) или тотална гастректомия с лимфектомия, придружени с подходяща по вид и доза химиотерапия или лъчетерапия
стадий три: налице е значително авансиране на неопластичния процес, което налага по-агресивен терапевтичен подход и комбиниране на хирургичните и нехирургичните методи за лечение
стадий четири: налице са и далечни метастази, като по преценка на лекуващия екип се извършват необходимите терапевтични манипулации или се предприема палиативна терапия, целяща главно облекчение симптомите на болния

Независимо от вида на избраното лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) се препоръчва стриктно да спазвате наставленията на лекуващия ви медицински екип и да не предприемате самолечение и самоволна промяна в назначената терапия.

Прогнозата на заболяването се определя индивидуално като редица фактори оказват влияние (стадий на болестта, общо здравословно състояние, възраст, отговор към приложената терапия, наличие на усложнения и други).

Полезни съвети за превенция на рак на стомаха (стомашен карцином):

консумирайте ежедневно пресни плодове и зеленчуци: фибрите и полезните витамини, минерали и аминокиселини, съдържащи се в тях, предпазват стомаха
избягвайте преработени, консервирани, твърде солени храни и fast food: редовната консумация на подобен тип храни се счита за един от водещите рискови фактори за развитието на болестта
откажете цигарите: тютюнопушенето повишава риска от развитие на болестта по много механизми
ограничете максимално консумацията на алкохол: честата консумация на спиртни напитки понижава локалната защита на стомаха, излагайки лигавицата на въздействието на агресивните фактори
поддържайте нормално тегло: наднорменото тегло и затлъстяването се считат за водещи рискови фактори, като повишават риска не само от развитие на стомашен карцином, но и много други ендокринни, метаболитни, стомашно-чревни, неопластични заболявания
ограничете въздействието на вредните фактори: не можем да контролираме всичко, но можем да се опитаме да се предпазим от вредното въздействие на някои от заобикалящите ни фактори, като например вредности от работната и професионална среда, чест контакт с вредни субстанции
не прекалявайте с приема на нестероидни противовъзпалителни средства: лекарствата от тази група спомагат за увреждането на стомашната лигавица
не пропускайте редовните профилактични прегледи: често в първите стадии на болестта липсват симптоми, като при откриване при случаен преглед терапевтичните възможности са много по-високи
не пропускайте посещението при лекаря при първите симптоми: киселини, болка в стомаха, гадене, повръщане, промени в апетита не са признаци за неглижиране и симптоматично самолечение. Препоръчва се своевременно посещение на лекуващия лекар, тъй като колкото по-рано се диагностицира болестта, толкова по-добра е прогнозата

Ранното лечение при рак на стомаха (стомашен карцином) се отличава с по-добра прогноза и петгодишна преживяемост, значително подобряване на качеството и продължителността на живот на пациентите и по-нисък риск от засягане на съседни органи и структури в тялото под въздействие на карцинома.

Оказва се, че липсват строго специфични симптоми за заболяването. Нещо повече, този вид рак често е асимптоматичен до трети и четвърти стадий.

Съществуващите симптоми на рак на стомаха се характеризират с вариабилност. Ето защо, всички симптоми на рак на стомаха са разделени в две основни групи:

1. Свързани с промяната на общото здравословно състояние;

2. Оплаквания от дискомфорт в областта на стомаха.

Заболяването в ранните етапи често се проявява с различни симптоми, които са комбинирани в общ синдром.

Този синдром включва всички тези оплаквания: обща слабост, без видима причина; намалена способност за работа; умора;анорексия; отвращение към храната, особено към месо; дискомфорт в стомаха – чувство за тежест след хранене, усещане за натиск, тежест и болка в епигастриума; загуба на тегло без видима причина; депресия, апатия и пълна загуба на интерес към живота; трудности при преглъщане и болка в гърдите; повръщане; прекомерно отделяне на слюнка.

В по-късните етапи наболестта се проявява силна болка и усложнения като кървене, перфорация на стомаха и чревна обструкция. Болката обикновено е подобна на тази при язвата. Въпреки това, при язва болката се локализира в малка област, а стомашната болка при рак на стомаха засяга целия епигастриум и се разпространението на гърба или в лявата част на гръдния кош.

В допълнение към тези симптоми, болестта може да се развие в нетипична форма.

– рак с висока температура – основният симптом за болестта е високата температурата на тялото;

– кома, при тази форма има безпричинно намаляване на нивата на кръвната захар, които провокират хипогликемична кома. Става дума за рак на стомаха в панкреаса;

-рак под формата на жълтеница – той се развива при разпад на тумора;

– тетанична форма на този вид рак – се характеризира с повтарящи се припадъци.

– диария – форма на рак на стомаха, която се характеризира с различни храносмилателни разстройства, като например загуба на апетит, анорексия, бързо насищане и т.н.

В допълнение, има следните симптоми, които са типични за тази болест спрямо различната локализация:

1. Рак на стомаха в долната трета част – често човек има оригване и повръщане на храна;

2. Рак на стомаха в горната третина на тялото – има симптоми на интоксикация и анемия;

3. Рак на проксималната част (горната трета) – има проблеми в гълтането;

4. Рак на задната стена на стомаха – проявяват се симптоми на панкреатит или ишиас;

Въпреки асимптоматичния рак на стомаха, доста хора се оплакват от дискомфорт в епигастриума. Повечето хора казват, че имат тежестта в стомаха, оригване на гнило, киселини и болка. Ако добавим и това: загуба на тегло, депресия, отвращение към храна, то има висока степен на вероятност за дадено лице да има рак на стомаха. В тази ситуация, трябва да се правят изследвания за рак.

всеобщност

Рак на стомаха, или рак на стомаха, е неоплазма - като цяло злокачествена природа - която се развива от "луда клетка" на стомаха.

По-често срещано при по-възрастното население, това сериозно заболяване е петата най-често срещана форма на злокачествено заболяване и третата най-честа причина за смърт от рак след рак на белия дроб и рак на черния дроб.

Има различни видове рак на стомаха ; най-известният и най-важен тип е стомашен аденокарцином без лъч.

Точните причини за рак на стомаха са неизвестни; Въпреки това лекарите са съгласни, че за развитието на стомашни неоплазии със сигурност ще се отрази: неправилна диета, пушене на цигари, генетични фактори, язва на стомаха, инфекция с Helicobacter Pylori, злокачествена анемия, автоимунен атрофичен гастрит злоупотреба с алкохол и консумация на храни, замърсени с афлатоксини.

След начална асимптоматична фаза, ракът на стомаха е причина за нарушения в храносмилането и симптоми от общ характер, които са склонни да се влошават прогресивно с напредването на заболяването.

Точната диагноза на рак на стомаха изисква няколко изследвания; много важен диагностичен тест е гастроскопията.

Лечението на рак на стомаха може да включва хирургия, химиотерапия, лъчетерапия и т.нар.

Стомахът е органът на храносмилателната система, в който се събират храни, погълнати в устата и в които се извършва смилането на протеини и въглехидрати.

Дълги около 25 см и защитени от перитонеума, стомахът се намира между хранопровода и тънките черва (или тънките черва ): за да го отдели от първия, той е клапан, наречен кардия ; да го отделим от втория, вместо това е клапан, известен като пилоричен сфинктер .

Кардиас и пилоричен сфинктер регулират преминаването на храна (по-подходящо наречено боло ) между отделенията, които се разделят след това: хранопровода-стомах, по отношение на кардията и стомаха-тънкото черво, по отношение на пилоричния сфинктер.

В този кратък преглед на анатомията на стомаха, стомашната стена (или стомашната стена ) също заслужава да се спомене; последният има 3 основни клетъчни слоя (или раса), които, излизащи отвън навътре, са:

Серозната раса . Това е покривният слой и всъщност той е част от перитонеума, прикрепен към стомаха.
Мускулеста туника . Това е слоят, съставен от наклонени, надлъжни и кръгови мускулни влакна.
Лигавицата . Съставен от епителни клетки, жлези и гладки мускулни влакна, това е слой, отговорен за:
- производство на кисели стомашни сокове, необходими за храносмилателния процес;
- секреция на слуз, предназначена да предпазва стомаха от гореспоменатите стомашни сокове;
- произвеждането на хормона на гастрина.

Какво е рак на стомаха?

Рак на стомаха или рак на стомаха е неоплазма, която се развива от стомашната клетка.

Тъй като това е почти винаги злокачествено новообразувание, ракът на стомаха се нарича още рак на стомаха .

Обаче, трябва да се отбележи, че по принцип думата "тумор" означава неоплазма независимо от неговата доброкачествена или злокачествена природа, докато думата "рак" се отнася специално за злокачествено новообразувание.

Ракът на стомаха може да засегне всяка част на стомаха равнодушно. Ето защо той няма предпочитания за локализация, както се случва например при рак на панкреаса, който засяга главно главата на панкреасната жлеза.

Има няколко вида рак на стомаха.

Сред тези типове има едно определено по-често и по-важно от другите: т.нар. Аденокарцином на стомаха или аденокарцином на стомаха . Представлявайки 90% от случаите на рак на стомаха, това злокачествено новообразувание произхожда от епителните клетки на лигавицата на стомаха или от жлезите, вмъкнати между тези епителни клетки.

За да завършите картината на различните видове рак на стомаха (както и останалите 10% от клиничните случаи), са:

Акронимът MALT означава " лимфна тъкан, свързана с лигавицата ", която на италиански означава " лимфоидна тъкан, свързана с лигавицата ". Следователно, MALT лимфом е злокачествен тумор, който възниква от лимфоцит на лимфоидна тъкан, свързана със стомашната лигавица.

Стомашно-чревен стромален тумор . Той принадлежи към категорията на така наречените саркоми на меките тъкани и произхожда от една от конкретните клетки, които имат функция за регулиране на подвижността на храната по храносмилателния тракт; клетки с това свойство се откриват не само в стомаха, но и във всички органи, отговорни за храносмилането.

Стомашният лейомиосаркома . Също така е включен в категорията на сарком на меките тъкани, той произхожда от клетката на гладката мускулатура на стомаха.

Стомашният карциноид . Принадлежащи към категорията на невроендокринните тумори (тумори, произлизащи от хормонално-произвеждащи клетки), злокачествената неоплазма на стомаха произхожда от една от клетките, използвани за произвеждане на хормона на гастрина.

Аденокарциномът е специфичен вид злокачествен тумор, който произхожда от епителните клетки на екзокринните жлезисти органи или от епителните клетки на тъканите със секреторни свойства .

Примери за екзокринни жлезисти органи са гърдите, панкреаса или простатата; примери за тъкани със секреторни свойства, от друга страна, са лигавичните слоеве, които образуват вътрешната стена на дихателните пътища, хранопровода, стомаха, дебелото черво или ректума.

Аденокарциномите принадлежат към голямата категория карциноми, злокачествени тумори, които се развиват от епителни тъканни клетки.

% (процент) сред различните видове рак на стомаха

Аденокарцином на стомаха

90%. Това означава, че 90 от 100 случая на рак на стомаха са аденокарцином на стомаха.

6-7%. Това означава, че 6-7 от 100 случая на рак на стомаха са стомашни лимфоми.

Стомашно-чревен стромален тумор

Около 1%. Това означава, че само 1 от 100 случая на рак на стомаха е стомашно-чревен стромален тумор.

От макроскопична гледна точка (т.е. с просто око) лекарите признават съществуването на 4 варианта (или подтипа) на аденокарцином на стомаха, които са:

Полипоиден вариант;
Язвен вариант;
Язвено-инфилтративният вариант;
Инфилтративният вариант, известен също като пластмасов линит .

От микроскопична гледна точка (т.е. под микроскоп), от друга страна, вариантите на аденокарцином на стомаха, признати от лекарите, са само 3:

Чревен вариант (или добре диференциран);
Дифузен (или слабо диференциран) вариант;
"Castone" клетъчен вариант.

В областта на медицината, макроскопската класификация на аденокарцином на стомаха се нарича " класификация според Борман ", докато микроскопската класификация на аденокарцином на стомаха се нарича " класификация според Лорън ".

Причини

Подобно на повечето тумори, ракът на стомаха е и маса от особено активни клетки, които - поради поредица от мутации в тяхната ДНК - са придобили анормална способност да се разделят и да растат по неконтролиран начин.

Въпреки многобройните изследвания, проведени досега, точните причини за горните мутации са неизвестни; въпреки това, проучванията, насочени към идентифицирането им, се оказват полезни и важни, тъй като те позволяват на лекарите да дешифрират, с добра степен на безопасност, рисковите условия (или рисковите фактори) на рак на стомаха .

Сред основните рискови фактори за рак на стомаха са:

Най-известният от тези заболявания е състоянието, известно като наследствен широкоразпространен рак на стомаха, който се характеризира с наличието на мутация, предавана от поколение на поколение, заредена с гена CDH1.

Разположен на хромозома 16, генът CDH1 кодира протеин, известен като кадхерин Е (NB: Кадерините са основни протеини за клетъчна адхезия).

Друго важно наследствено заболяване, което драстично увеличава риска от развитие на рак на стомаха (дори 23 пъти, според някои изследвания), е синдромът на Линч тип II ; Известно е също, че това наследствено състояние причинява тумори в дебелото черво, част от дебелото черво. Фактори на хранителния риск. Тъй като стомахът е важна точка за събиране на погълнатата храна, здравето му е силно зависимо от това, което се яде.

След многобройни изследвания и клинични наблюдения лекарите и специалистите по хранене са стигнали до заключението, че той е вреден за стомаха и насърчава появата на тумори на стомашно ниво, диета със следните характеристики:

Твърде много сол, за да приготвят храната и прекалено много солени храни, които вече са приготвени или съхранени в сол (колбаси, осолени меса, осолени риби, някои сирена, храна в саламура, пържени в чували, сушени плодове в торби и др.);
Твърде много пушени храни (пушена сьомга, пушена риба, пушено месо и пушени меса и др.);
Твърде много храни или напитки, богати на карбонизирани молекули (храни на скара или на скара, карамел, кафе и др.);
Твърде много храни, богати на нитрити за тяхното съхранение (меса и сирена);
Твърде много храни от животински произход (масло, маслени сирена, сметана от мляко, яйчен жълтък и мастно месо);
Твърде много храни, пържени или богати на маргарини и тропически масла, подложени на преработка (пържени картофи в торби или пържени картофи, шоколадови бонбони, сладки закуски и др.);
Твърде много алкохолни напитки;
Недостиг на цели храни (бобови и зърнени култури, богати на фибри);
Недостиг на пресни плодове и зеленчуци, богати на провитамин А, витамин С и антиоксиданти;
Недостиг на студено пресовани растителни масла за подправки;
Прекомерна консумация на храни, съхранявани в найлонови торбички;
За да научите повече, прочетете: Диета за стомаха и тумор

Членство в кръвната група А. Наблюдавайки разпространението на рак на стомаха в проби от хора, чийто отличителен знак е само кръвната група, няколко изследователски екипа отбелязват, че пробата от хора в кръвна група А е с по-висок процент пациенти. Ето защо, въз основа на тези доказателства, те стигнаха до заключението, че тези, които принадлежат към кръвна група А, имат особена тенденция, по-висока от тази на другите кръвни групи, да развият рак на стомаха.

Въпреки проучванията по този въпрос, причините за тази конкретна тенденция остават неизвестни.

Консумация на храни, замърсени с афлатоксини . Афлатоксините са микотоксини, произведени главно от два вида Aspergillus, гъби, които живеят в географски райони с топъл и влажен климат. Афлатоксините дължат репутацията си на силната канцерогенна и мутагенна сила и на факта, че хранителните замърсители са чести.

Стомашни полипи . Те са тъканни израстъци, които растат от клетките на лигавицата на стомаха. По правило те са доброкачествени, но по неизвестни причини могат да се дегенерират и да се развият в истински злокачествени тумори на стомаха.

Вероятността от злокачествена еволюция на стомашните полипи зависи от размерите: колкото повече е голям стомашният полип, толкова по-лесно се превръща в злокачествен стомашен рак. Автоимунен атрофичен гастрит . Това е хроничното възпаление на лигавицата на стомаха, поради неправилно функциониране на имунната система, което води до изчезване на стомашните жлези, които се заменят с фиброзна тъкан и други жлези, които обикновено се намират в червата (чревна метаплазия).

Пример за хроничен тип А гастрит, автоимунен атрофичен гастрит е доказано, че е важно условие, благоприятстващо появата на рак на стомаха. Умерена анемия . Това е липсата на червени кръвни клетки поради липсата на абсорбция на витамин В12 (ключов елемент за образуването на нови еритроцити).

Това е автоимунно заболяване, което възниква от агресията, от някои антитела, до клетките на стомаха, отговорни за производството на така наречения вътрешен фактор, гликопротеинът, необходим за усвояването на витамин В12.

Според надеждни статистически изследвания 6 пациенти на всеки 100 случая с злокачествена анемия (следователно 6%) ще бъдат предназначени, рано или късно, да развият стомашна неоплазия.

За експерти, при хора с тази специфична анемична форма, рискът от рак на стомаха би бил 2-3 пъти по-голям от риска, че лицата, принадлежащи към общото здравословно население, преминават. Язва на стомаха . Това е ерозия, повече или по-малко дълбока, на стомашната лигавица, която много напомня лезиите, оставени от фасове на цигари в контакт с кожата.

Възможно, но изключително рядко събитие (по-малко от 10 пациента на 100), злокачествената дегенерация на стомашна язва (т.е. преминаването от стомашна язва към рак на стомаха) засяга преди всичко случаите, в които ерозията на стомашната лигавица е голяма. Инфекция с Helicobacter Pylori . Helicobacter Pylori е бактерия, която обикновено присъства в стомаха (то толерира много добре киселинната среда) и няма значителни последици за здравето.

Ако защитата на имунната система на човешкия организъм загуби ефективност, въпросната бактерия е свободна да се разпространи неконтролирано и да колонизира своя гостоприемник, причинявайки инфекция.

Научните изследвания показват, че хората с инфекция с Helicobacter Pylori са с 3-6 пъти по-склонни да развият рак на стомаха, отколкото неинфектираните, т.е. здрави хора.

Най-вероятно подобно увеличение на риска от рак на стомаха ще зависи от възпалението на стомашната лигавица, предизвикано от Helicobacter Pylori . В характеристиките, това възпаление е много подобно на възпалението, присъстващо в гореспоменатия автоимунен атрофичен гастрит: всъщност, то е хронично и определя загубата на стомашни жлези, в полза на фиброзна тъкан и жлези, обичайно пребиваващи в червата. Цигарен дим . Той е сред основните рискови фактори за много тумори, а не само за рак на стомаха.

Според англосаксонската статистика един случай на всеки 5 от рака на стомаха би се отнасял за пушач и би бил свързан, по някакъв начин, с тютюнопушенето.

Според експерти, рискът от развитие на рак на стомаха ще се увеличи от 40% за пушач от средно ниво до повече от 80% за запален пушач. От тези цифрови данни е възможно да се заключи, че колкото повече пушите, толкова по-голяма е вероятността да развиете въпросната неоплазма.

Злоупотреба с алкохол . Алкохолните вещества дразнят лигавицата на стомаха, компрометирай секрецията на защитна слуз. Постоянната липса на слуз предразполага към хроничен гастрит, който от своя страна предразполага към неоплазми в стомаха.

Напреднала възраст . Като цяло, натрупването на мутации, които причиняват тумори като стомаха, е бавен процес, който отнема много години. Това обяснява защо пациентите на рак на стомаха са по-често по-възрастни хора.

Членство вчерно, латиноамериканско или азиатско състезание . В сравнение с раса от кавказки, тези породи са много по-застрашени от рак на стомаха.

Затлъстяване и наднормено тегло . Предполагащата сила на затлъстяването и наднорменото тегло е несигурна: според някои експерти, наднорменото тегло или затлъстяването ще представляват рисков фактор; според други обаче това не би било така.

За да се изяснят тези несигурности, са необходими допълнителни проучвания и наблюдения.

Сред по-рядко срещаните рискови фактори за рак на стомаха е да се отбележи: хранопровода на Barrett, синдром на Ménétrier, диабет, претърпял частично отстраняване на стомаха ( частична гастректомия ) и излагане на определени вредни химикали (напр .: работещите в индустрията за производство на каучук).

епидемиология

В световен мащаб, ракът на стомаха е петата най-често срещана форма на злокачествено заболяване и третата най-честа причина за смърт от рак след рак на белия дроб и рак на черния дроб. Трябва да се отбележи обаче, че годишната му честота варира значително в зависимост от разглежданата географска област: всъщност, когато има по-малък контрол на рисковите фактори (например: в Япония, където храни, които се съхраняват в сол, обикновено се консумират, или в страните от Африка, където има огромно разпространение на Helicobacter Pylori, броят на новите случаи на рак на стомаха годишно е значително по-висок в сравнение с нациите, които са се "научили" да контролират предразполагащите условия (напр. САЩ, Обединеното кралство, Италия и др., Които предпочитат складирането на замразени храни, имат отлична наличност на антибиотици срещу Helicobacter Pylori и др.).

Ракът в стомаха е неоплазия, чието разпространение в популацията нараства с възрастта: статистиката в ръка, всъщност, до 40-45 години е рядкост, но от тази възраст започва постепенно да става все по-честа, достигайки пикова честота около 69-70 години.

Мъжете най-много страдат от рак на стомаха : всъщност съотношението между болни и болни жени е 1, 6: 1 (на практика на всеки 16 болни мъже има 10 болни жени).

Тъй като винаги ракът на стомаха засяга предимно хора от по-ниските социални класове ; това се обяснява с ограничените икономически възможности на най-бедните хора, които им пречат да осигурят здравословна, качествена и превантивна храна срещу рак на стомаха и като цяло всички храносмилателни заболявания.

Читайте также: